The Lady With The Little Dog: Здравейте или защо направих този блог

петък, 1 март 2013 г.

Здравейте или защо направих този блог

името ми е Светлана и съм жена, която един ден срещна Принца и се влюби в него.

С това историята можеше да приключи, защото точно както става в приказките ние се оженихме, вдигнахме голяма сватба и заживяхме щастливо след като три дни всички пихме и се веселихме и днес вие нямаше да четете тези редове,

но

Звярът на Модата ...

Той обикаляше дома ни.
Прескачаше оградата. Стаяваше се в сенките.
Промъкваше се през ключалките. Влизаше през комина.
Пресрещаше ме, когато облечена в анцуг, разхождах безгрижно кучето. Тропаше по прозореца щом, препасала престилка, мятах тави с баница във фурната. Заграждаше пътя ми, когато обута в стари кецове, правех сутрешния си крос...

Опитах се да не му обръщам внимание.
Игнорирах го.

Затварях му вратата.
Хлопвах капаците под носа му. Спусках щорите. Обстрелвах го с книжни фунийки. Не отговарях на съобщенията му. Късах бележките му. Зачертавах с червен молив граматическите грешки в писмата му и ги връщах.
Но той не се отказа.
Пъхваше списание с Нина Ричи под вратата ми. Обличаше съседката във Версаче. Слагаше в ръката и чанта на Долче Габана. Обуваше я в Джими Чу. Разпръсваше аромати на Шанел, Диор и Герлен сред градината ми.
Вършеше всякакви подлости и най-разнообразни безобразия.

Докато накрая се предадох и си направих блог.

За мода.

За чанти, обувки и за рокли.За червила, лакове, пудри и за ружове.
За обици, гривни, мъниста, пайети и гердани.
За кадифе, коприна, лен и дантела.
За парфюми. За грим и без грим.
За ботушки, сандалки, джапанки и свръх нови бански костюми.
За всякакви такива категорично дамски нещица.

Но и

за изкуство и за книги.

За пътувания и за пътешествия.

За реалности, за съкровища и за мечти.

Добре дошли в моя свят!